За комплиментите и за испанските „пиропос“

Прииска ми се да споделя свои (раз)мисли за комплиментите и латиноамериканските и испански „пиропос“ като част от ежедневната комуникация. Комплиментът, както е известно, е израз на възхищение, ласкателство и вежливост. Думата има френски произход. На испански има две думи с две различни значения „cumplido“ отговаря на нашия „комплимент“ и се казва на познат човек, по-често мъжете на жените, а  „piropo“ е комплимент, подхвърлен на улицата на непозната жена, без цел запознанство. Счита се, че произлиза от думата „рубин“. Това е много стара традиция, която в миналото е родила огромно количество готови „префабрикувани“ изрази на възхищение, които мъжете казват на жените. Като например: „Толкова много завои (извивки), а аз без спирачка“ или „Искам да съм твоя сълза, която да капне от очите ти, да се стече по бузката в деколтето.“ За този тип „пиропос“ в днешното активно и забързано ежедневие никой няма време нито да казва, нито да слуша и затова все по-често се чуват кратките „Здравей, съкровище“, „Кралице моя“, „Красавица“,  „Слънчице“ и други подобни. В последните двадесет години еманципираните жени в Испания не искат да слушат такива подхвърляния и реагират с нетърпимост. Считат ги за израз на мачовщина и се обиждат. По тази причина все по-рядко се чуват пиропос по испанските улици, освен от възрастни господа, които по навик и традиция все ще ти подхвърлят нещо. Последния пиропо, който ми казаха, беше преди две години в Аликанте: „На каквато и да си възраст, ти ще си останеш завинаги Снежанка“ ми избърбори забързан елегантен господин. Не мога да кажа, че ми стана неприятно, въпреки че се считам за еманципирана жена. Едно време, като минеше жена покрай строеж в Испания, се сипеха пиропос, но днес, както знаем, всички работници са гастарбайтери: сърби, румънци, мароканци и най-много някой да подсвирне, че и испанският език им куца.

В Латинска Америка тази традиция е все още много жива, на русата туристка ще ѝ подвикнат „Барби“, „Кукличка“, а някои мъже с повече фантазия и чувство за хумор и по-оригинални пиропос като тези два, които чух от един колумбиец: „По-хубава си от уикенд, започващ в понеделник!“ и „Защо не съм кривоглед, че да те виждам два пъти!“.

В немскоговорящите страни не само не ти подхвърлят комплименти, но дори и не си задържат дълго погледа, за да не би да интерпретираш погрешно този интерес. Ако някой те гледа настойчиво в трамвая, бъди сигурна, че е чужденец, я македонец, я сърбин... В университетите в Австрия дори има правила, които трябва стриктно да се спазват:  никакви закачки и комплименти към студентите, приятелско държание, но без „шегички и намеци“ към колеги и колежки. Някои преподаватели дори изпитват на отворена врата, за да не рискуват да ги обвинят в сексуално преследване на работното място.

Западноевропейците свързват пиропос само с испанците, но ние българите знаем, че съществуват и в България. Моят опит като млада е, че по-често са вулгарни отколкото хубави комплименти. Знам, че вероятно ще получа критики за това изказване, но почти не си спомням някой находчив и хубав комплимент на улицата. Може би защото възпитаните и интелигентни мъже в България просто не казват нищо на непознати жени по улиците. Най-наглия, който съм чула, беше от  един милиционер, пазител на обществения ред, близо до Археологическия музей. Няма да го цитирам, за да не се налага да сложа есето за над 18 годишни.  С право жените не искат да слушат този тип подхвърляния. Българинът може да бъде много галантен и да казва красиви неща, но го прави най-вече пред свои близки и познати.

Лично аз винаги съм се наслаждавала и ми се е повдигало настроението от един хубав комплимент. В страни, където това се прави рядко, ежедневието е по-скучно и сиво. И досега ми е мъчно за един мой пенсиониран колега от Парагвай, чиито пълни с хумор, нежни и закачливи комплименти сутрин ми действаха като двойна доза кафе за разсънване и започвах деня с усмивка. Моя приятелка кубинка ми каза, че в Австрия се чувства като стълб за улично осветление и ѝ липсват любимите пиропос. Дори в началото на престоя си се усъмнила дали вече не е станала прекалено стара и грозна. Забравих да уточня, че в Куба всяка жена ги чува –  все едно на колко години е, дали е слаба или пълна – ухажори има винаги и за всяка, както има разни вкусове, и идват от мъже на различна възраст. А ако си с дъщеря си, може да чуеш двоен пиропо „Такава красавица само красива майка може да роди.“ Така всички са доволни и за момент щастливи.

Аз не понасям цинизми, но не интерпретирам като обидно да чуя комплимент дори от непознат човек. В Буенос Айрес един път някакъв мъж ми подхвърли на улицата: „Ако трябва утре да се оженя, ще е за теб“. Е ясно е, че няма да се ожени за мен утре, но пък да видите как бодро заприпках след комплимента, свалила десетина години!

А както е тръгнало, и комплиментите ще станат „политически некоректни“ в Европа,  и така ще си съхнем като неполяти цветя... ние, жените, свикнали с по-фриволно отношение, което обаче по безобиден начин създава ведро и весело настроение.