Отмина денят на промоцията. Аплодисментите още звучат в ушите ми. Притесненията по подготовката вече са далеч зад гърба ни. Останаха само цветята, покрили всички стаи с аромата си. И нестихващите коментари, обажданията  по телефона. Опитах се, макар и развълнувана, да споделя с всички приятели моите чувства.

          Как да ви опиша моята майка?

Ако трябва да използвам езика на музиката, то представете си свободата и широтата на валса и огънят и страстта на тангото!

         Това е тя!

          Но това не е всичко.

          Как мислите - на коя от природните стихии бихте я оприличили?

Тези, които я познават, може би ще я сравнят с огъня!

Но аз не мисля така.

Макар и силен, и могъщ, изгарящ всичко по пътя си, огънят има своя покорител.

И това е... водата!

Ооо, да!

Представете си меката ласка на спокойното море, даряваща прохлада. Глътката студена вода, утоляваща жаждата, даряваща живот.

Пожелавам на повече хора да се докоснат до тази страна на моята майка!

А сега си представете упоритостта на малката капка, побеждаваща с постоянството си дори вековен камък!

Това също е моята майка!

И тези, които са работили и живели до нея, знаят за какво говоря!

Но водата има и друга страна - разрушителка на всичко, изпречило се на пътя ú.

Това отново е моята майка - пазителка на семейството и близките приятели.

И... повярвайте ми - не бихте искали да застанете пред нея със злост изпълнила душите ви!

Един човек, обичащ живота и изгарящ в ежедневните битки!

Една жена, дарила света с три прекрасни деца!

Много внуци, върнали ú радостта и дарили я с правнуци.

Тя ни научи да обичаме живота и да го живеем пълноценно!

Е, това е тя.

Моята майка.

Каква егоистка съм - нашата майка!