Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
Mar 24, 2013, 10:09 AM

За обувките, стигнали до края 

  Essays » Personal
1354 0 7
1 мин reading

За обувките, стигнали до края

 

 Изхабени от носене. Набити с прах, изгубили цвят и възраст.

 Минали през всичко!

 Изтъркани от завои и обръщания...

 Та нали умните са казали, че ако се заседиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти.

 А дали, ако цял живот вървиш, не стоиш на едно място?

 Промушваш се безшумно. Регистрираш хора и съдби, движещи се в обратна посока. Понякога щастливи, понякога тъжни, а друг път... просто така...

 Превантивно не носиш дори и ръчен багаж.

 В тъмнината на далечни светове, усещаш всяко едно камъче, оставило незабележима диря по твърдата гума на подметката. Сякаш дълбаещо в самия теб...

 Злобно сковани, гърдите таят куха болка.

 Напрежение във врата. Прибрани рамене – навярно срещу вятъра.

 Погледът ясен, крачките широки и твърди. Без отклонения!

 Присвити, очите с мъка изкарват всяка една песъчинка, заседнала в тях през годините.

 И разбираш, че си стигнал.

 Стоманена арматура прорязва прасците, влажна и лепкава тежест бетонира краката. Нито стъпка повече.

 Край!

 Не можеш да се разминеш с поредната съдба.

 Това е.

 С измъчена усмивка и неистово усилие на волята, пясъкът изскърцва под теб.

 По военно, отривисто завъртане на пети и пак тръгваш.

 Обратно!

 Към началото...

© Филип Филипов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страхотен край
  • Е, щом ме гоните, отклонявам се.
  • "Това е метафора. С която намеква, че те определя в представите си като един любопитен житейски стопаджия.
    Извинявам се, че не коментирах произведението. "
    Очевидно, самоиронията ми не е била ясно изразена
  • "ПС: N42 носиш и ти със сигурност."
    Това е метафора. С която намеква, че те определя в представите си като един любопитен житейски стопаджия.
    Извинявам се, че не коментирах произведението.
  • "Злобно сковани, гърдите таят куха болка.
    Напрежение във врата. Прибрани рамене – навярно срещу вятъра.
    Погледът ясен, крачките широки и твърди. Без отклонения!
    Присвити, очите с мъка изкарват всяка една песъчинка, заседнала в тях през годините.
    И разбираш, че си стигнал."
    "Към началото..."
    Много казваш... Браво!
  • Страхотно!
  • По-скоро 43, че даже и 44 според зависи :D
Random works
: ??:??