За осъзнатостта
Какво е осъзнатостта? Тя е функция на ума, проявяваща се чрез волята. Осъзнатостта е способност на интелекта да идентифицира мисловни модели, които ни държат в ниските вибрационни нива на емоционалната скала, обозначени понятийно като: страх, съмнение, тревога, вина, отчаяние, гняв, омраза, желание за мъст… Преживяваме ли негативни чувства, ще се съгласите с мен, не сме на 100 % продуктивни, не се трудим с удоволствие, раздразнителни сме, лесно избухваме, отбягваме присъствието на другите, усамотяваме се, жизнеността ни спада, обезверяваме се.
При ниските емоционално-вибрационни нива психическата ни енергия се придвижи по каналите на седемте наши чакри със затлачване. Това оказва влияние и върху процесите ни мислене. Отчаяният човек е безпомощен и безпътен, погледът му е замъглен, за определено време не вижда изход от ситуацията. Случва се на всички ни. Не всички дни са безоблачни, ясни, слънчеви и топли. Но… все пак слънцето продължава да ражда живот, нали? В един прекрасен миг изгрява и в нашето мозъчно пространство, хаосът там се подрежда, появява се нещо ново. През това време по закона на гравитацията калта в разбълниканата вода в душите ни също се утаява. Става огледална. Вече можем да разпознаем лика си в нея и да видим отражението на своята по-добра версия по огледалната ѝ повърхност. Синхронно на монитора в осветената ни мозъчна кухина вече са записани и отговорите на терзаещите ни въпроси: защо сме недоволни от живота си или от дадена ситуация, защо сме изоставени и отчаяни, защо страдаме поради нечие нелоялно или грубо отношение към нас, защо нямаме това или онова, защо радостта е отлетяла от душата ни….и т. н. Разчетеният отговор все още не е повод за ликуване. Важно е на следващ етап да си изработим стратегия за промяна на познатата ни вече житейска парадигма, оказала се непродуктивна вече. Животът е движение, промяна. Някой ще ме оспори ли? Нужна ни е нова стратегия, с която да материализираме желаното: здраве, успех, знания, любов, пари, кола, работа, пътешествие, духовна трансформация….. , благополучие. Ако сме наясно и със стъпките, които трябва да извървим до целта, това вече е осъзнатост.
Понякога си блъскаме главите с дни, месеци, години…., а някои от нас не намират никога изхода от мрачния тунел на самосъжалението. Не са малцина и тези, които търсят решението на проблемите си в дъното на чашата с алкохол и в ползването на други субстанции. Нездравото Его ни подтиква и към други зависимости, чрез които настойчиво се опитваме да подсилим Егото си, за да оцелеем. Визирам работохолизма, властолюбието, тщеславието, сребролюбието, суетата…. Все любови, но любене на нещо, което руши „самовлюбения“ отвътре системно, последователно, безпощадно. До кога? До самопричинената болест или някакво сериозно житейско неблагополучие, да не кажа – беда.
Всъщност, ние самите сме си най-злият и най-трудно победим „враг“, а неистово воюваме с другите: с партньорите си, с близките, съседите и колегите си, с корумпираните политици, със системата, с непочтените .... и т.н. Важното е да има за мишена за негативизма ни. Как ли да осъзнаем, че не ни е нужно оръжие, за да завоюваме победа над „врага“ вътре в нас, а само малко повече любов, която с времето ще се трансформира във ВОЛЯ. Без воля осъзнатостта е непостижима. Без нея бихме се озовали в ситуацията на Сизиф.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
