Не търси смисъла на живота в отъпканите коловози, които ще затруднят полета ти към онези светове, неизразими и непонятни, но носещи в себе си отговора. Смисълът на живота е в това до края да го търсиш като химера, която се приближава към жадната ти за истината душа, но останала недокосната, защото смисълът на битието не е в твоите представи, а в Абсолютната истина, която можеш да познаеш единствено с духа си. Разумът ражда химери, чудовища, илюзии и празни мечтания, а духът ти, стоящ близо до сърцето, вижда невидимото и открива смисъла на живота в това да се срещнеш първо със себе си и едва когато се откриеш и опознаеш, да потърсиш онази истина, която съдържа в себе си всички отговори. Смисълът на един живот е преминаването от едно състояние в друго - от физично в духовно. Ако преодолееш материалната си същност, ще се срещнеш с измерения, които разкриват красотата на живота, разтворен единствено в безкрая на Небето, което сега не забелязваш, както не забелязваш, че духът ти спи, защото физичната ти същност е управляваща, угнетяваща и убиваща. Смисълът е в освобождаването от материалното битие и преминаването в съзерцание на невидимия свят, който е част от теб, но само чрез духа ти. В твоя дух могат да се срещнат и светлото, и тъмното начало, но ти търси единственото начало, онова, в което е побрано безначалието на света и Вселената, което наричаш Бог. Той е смисълът на живота ти и ако игнорираш тази истина е излишно да си задаваш въпроса за смисъла на всичко, което търсиш. Без Бог няма да живееш, защото тлението не е живот, а нетленното е в духа. Бога, Любовта, Красотата не са имагинерни величини, а константа на един свят, който носи в себе си послания, които ти още не чуваш. Смисълът на търсенето ти не трябва да е безцелно, пълно с любопитство, а изпълнено с дръзновение и устрем в категоричната решимост да взривиш мостовете, свързващи духа с материята. Тя е окова, която трябва да разбиеш. А духът е полет на силата, която е свързана с измеренията на световете, които те привличат, но още не познаваш. Потърси в душата си светове, които ще ти покажат истини, но за да стигнеш до тях, първо трябва да намериш убежище в себе си, в своя малък-голям свят, където е толкова светло. Нима не виждаш?! В окото на Небето погледни, в смълчаната му зеница надникни. Красиво е, нали?
© Мариана Харизанова All rights reserved.
Животът ми прилича по скоро на сън,как мислите?От началото и края е обграден от безкрайността,а самият той е толкова кратък.Дали земното ни пребиваване е нереалност,на която в отвъдното просто ще се смеем?
Но тогава,защо растенията,животните и примитивните форми на живот също умират,те нямат съзнание...А едва ли съществуват само за да ни направят земния престой приятен.Също така,като се замисля,ние предизвикваме създаване на живот,а би трябвало да е обратно.Ако всеки човек на Земята е спящо съзнание в Отвъдното,значи ние определяме кога да заспи някой "горе".Но този процес трябва да е в обратна посока и да ни се струва,че животът ни е дар божи,а тук си имаме причини за появяването му,не се появява просто така(от нищото).
Не знам,всичко е сложно,а ние сме толкова дребни...