Що е харизма? Защо някои хора, които не се отличават с нищо от останалите, не блестят (на пръв поглед) с нещо особено, някои от тях не са дори и симпатични, имат такава притегателна сила за околните? На какво се дължи тя - на красноречие, на поддържан външен вид, на отношението им към хората или на... излъчване!?

  В какво се състои харизмата - в постъпките, държанието, начинът на изразяване, очите или усмивката; или е комплекс от всичко това плюс някакъв вътрешен огън, който привлича хората с "премръзнали" души да се "погреят" на него?!... Понякога дори и само присъствието им ни е достатъчно, за да се почувстваме по-добре. А съприкосновението с тях ни кара да се чувстваме по-значими, по самоуверени, по-знаещи и можещи, по-талантливи, дори, колкото и абсурдно да звучи, по-красиви!... Защо ли харизмата е толкова магическа? Защото е неуловима. Но съществува. Усещаме я с кожата си и всичките си останали сетива. Трудно е да се опише обаянието, което някои хора упражняват върху нас, дори и от разстояние - чрез мислите ни за тях. Чувстваме го, макар и пътищата ни да са се разделили и да се пресичат много рядко, почти винаги - случайно. Дори и понякога да сме имали противоречия, дори да сме се карали, хубавите спомени за тях преобладават и са в състояние да ни "стоплят" и в "най-мразовитите" за душите ни мигове, да ни вдъхнат кураж и надежда.

  В графата " харизматични и интересни хора" попадат и много от нашите учители. Обаянието на някои от тях дори става причина да решим в какво средно или висше учебно заведение да кандидатстваме и съответно - какъв професионален път да поемем в живота си.

  Една от многото хубави страни на дългия и честит живот е и тази, че през него се срещаме с много харизматични хора. Те обогатяват емоционалния ни свят, участват във формирането ни като личности, възпитават ни с примера си, променят ни към по-добро и ни вдъхновяват да постигаме нещата, към които сме се устремили!...