За теб
Де да знаех какво става... Да знаех какво да правя... Искам всичко да знам, но не мога. И знаеш ли защо? Защото съм сляпа и глуха вече. Ослепях от усмивката ти, от пронизващия ти поглед, а оглушах от думите, които ми казваше, и обещанията, които ми даде.
Да, ти много такива ми даваше, и даваше, и сега се предполага, че трябва да имам много, а какво имам? ... Нищо. Ти всичко ми взе, без да ти трябва изобщо.
Кажи ми, защо така се получава? Обичах те, а ти ме нарани. Бях готова всичко да ти дам, повече от всяка друга, дадох ти обаче колкото ми позволи. Повече не искаше... А как исках да искаш... Да искаш още от мен, да ти трябвам.. но уви..
Кажи ми, какво да направя сега? Да плача ли? Че колко още!!! Господи, сълзи не ми останаха. Вчера вечерта последната изплаках и сега съм празна... Изтощена съм. Нямам сълзи, нямам и сили дори очите си да затворя и да тъжа. За нищо вече нямам сили...
Кажи ми, да те следвам ли? Защо? Нима има смисъл? Ако ми кажеш, че има, веднага тръгвам и ще съм с теб, ще бъда винаги до теб, ако и ти си с мен... Но до сега ти никога не беше истински със мен и едва ли някога ще бъдеш. Ти беше една мечта, един кратък сън, или по-скоро кошмар. Ти беше мираж, който следвах, за който копнеех, но този мираж изчезна и сега не знам накъде да тръгна, кого да следвам, с кого да вървя...Сама съм, както никога до сега. Сама съм, а искам само един човек да е с мен...
Кажи ми, да те забравя ли или още да те обичам? Оффф, какво говоря... Нима мога да те забравя... Никога няма да мога. Дори амнезия да имам, пак ти ще си единственото нещо, което ще помня... и ще обичам... винаги...
И за това се мразя! Защото бях глупава да ти се дам, както на никого до сега. Мразя и теб, защото никога не го оцени. Защото когато ме искаше, аз бях с теб, а после ме отпращаше далече от теб. Мразя те и защото всеки след теб сравнявам и ще сравнявам с теб и никой няма да е по-добър от теб... А всъщност ти си най-лошия ...
...
И нека сега си остана сляпа и глуха. За да не те видя никога вече и за да останат нечути думите ти... И нека съм сама, винаги сама... Остави ме и ти...
И знаеш ли - нищо не казвай. Замълчи! Отивай си вече! Не оставай и минута повече! По-бързо си тръгвай, за да не чуеш, че те обичам и не мога без теб да продължа! Изчезни от живота ми ...
... Тръгни си с мисълта, че те мразя и винаги ще е така!
... ... ... ( Господи, каква лъжа .. ) ... ... ...
© Виктория Иванова All rights reserved.