May 14, 2007, 9:36 AM

За теб - защото те обичам!

  Essays
4.4K 0 1
2 min reading


                                                                                                               На Я...


Късна вечер. Аз отново съм навън, но този път сама. Без теб, моята любов. Опитвам се да си спомня за всяка наша нощ под небето, огрявайки ни хиляди звезди. Колко пъти сме били заедно, дочаквайки изгрева. Колко много мечти, болка и време сподели с мен. Всяка вечер с теб, за мен беше като началото на един нов живот.
Не исках да повярвам, че ме обичаш, а исках да съм с теб. Тайно сърцето ми принадлежеше на теб, но не исках да го ознаеш. Беше ме страх, че думите и чувствата ти не са истински. Беше ме страх да не бъда наранена и ти го знаеше много добре.
Не съжалявам за нито една секунда, прекарана с теб. Сега осъзнавам, че беше грешка, че не ти се доверих и не поисках да бъдем заедно. Задоволявах се само с прекрасните вечери и СМС-ите ти... знаейки, че ти не искаш да бъдем само приятели, но се съгласяваше на това само и само да бъдеш близо до мен.
Тайно ти давах любовта си. Тайно всеки път, когато се разделяхме, аз плачех за теб. Плача и сега, когато си толкова далеч и не знам дали някога ще те видя отново. Далеч съм и аз от твоето сърце, а всъщност сега ти си още по-близо до мен.
Безпирно мечтая отново всяка лятна вечер да споделям с теб.
Сега разбирам, че по някой път в живота трябва и да се рискува. Аз, ако бях рискувала и ти се бях доверила, дори и да бяхме разделени, болката щеше да е по-малка, защото щях да знам, че съм преживяла любовта с теб... но вече е късно.
Не мога да опиша болката си. Дори и сега, когато те загубих завинаги, аз мечтая отново за теб. Дори не искам да си спомням моментите с теб, защото от тях плача и съжалявам.
Ти ме питаше "ДА или НЕ?", "Обичаш ли ме?", "Искаш ли да бъдеш с мен?". Мислено повтарях ДА, но никога не посмях да го изрека на глас. Не мога да живея повече с мисълта за грешката ми. Една неизречена дума те откъсна от мен, а сега бих изкрещяла с всичка сила на целия свят, че те обичам и не мога без теб. Бих понесла дори да ми причиниш това, което аз причиних на теб... само да бъда с теб ЗАВИНАГИ!
Обичам те, обичам те, обичам те... обичай ме и ти.
ПРОСТИ МИ за грешката и се върни, изпълни отново с любов сърцето ми и ми позволи да залича раните ти, направени от мен.
ПРОСТИ МИ, защото не мога да живея повече така!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безкрайно истинско...дано вдъхновилият те незаменим човек посещава сайта!

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...