За тишината и... търсенето
Благоговея пред тишината...
Онази - с дълготрайност няколко секунди, когато оркестрантите замлъкват...
преди да започне развиделяването на музиката...
Когато не мислиш за времето...
Като че всичко в Мирозданието се смирява - пред цигулката на едно Щурче...
И ти се прокрадваш на пръсти
и
замлъкваш също...
Понякога няма нужда от аплаузи... от ръкопляскане,
от предсказуеми похвали...
Просто ти се иска да се унесеш... невидим в невидимото, за да го чуеш...
Никой
не може да си представи каква какофония ще стане, ако всички жадуващи слава затръбят едновременно...
Невероятно много ценя хората, които, бидейки артисти-изпълнители, се помиряват с публиката... Които не назидават... а предават...
като че част от Силата си - и слушателите стават съпричастни...
Самият Живот
е сцена...
или бягство - от сцената...
Едни сами се ръсят със Жар, за да добият вид идолопоклонен - за пред своите почитатели.
Други пък се поръсват с пепел...
Както и да се разбира - Никой не може да забрани на човек да твори,
да пише...
да рисува...
Всеки сам върви към своето Съвършенство...
-
Дори да бъде неразбиран - всеки може да остави нещо след себе си...
За едни нечие творчество може да събуди иронична високомерна насмешка, за други - състрадание... Или дълго размишление...
Преди много години - може би двадесет и две - веднъж
видях на един таван вестници и книги, подготвени за вторични суровини...
Една малка книжчица ми грабна окото... Взех я... и се зачетох в нея...
Тази книга сега стои в библиотеката ми...
Мисля си, че това е един от пътищата човек да открива нещата, които търси...
Другото - може би е Суета... Или може би - откриване
на Изкуството...
© Кирил Бачев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Абсолютно си прав! Много пъти творчеството или изкуството е осакатено от бизнеса, жаждата за слава и илюзията за добиване на известност и суетата при идолопоклоничеството. Най-големите гении често не са били разбирани приживе и са си отивали в мизерия и забвение. Чак след много години са били преоткривани. А има и такива, които никога не са станали известни, но са дали нещо на света. Поздрав! ЧНГ!
-
Благодаря на всички!!!!Желая ви много красиви изненади и Щастливи Празници!!!!!!!!!!!
-
Колко е истинско!
Радвам се на прочетеното! -
откриване е...на Изкуството...
с топлина в сърцето в миг вълшебна тишина...
прегръщам те с обич, приятелю мили...как ме докосна само.. -
"Всеки сам върви към своето Съвършенство..." !!!
Много, много се радвам да те видя отново!
Добре завърнал се! -
Благодаря за написаните думи...
Между другото -Книгата ,за която написах по-горе е "100 шедьоври на Славянската Любовна Лирика"....
Човек трябва да търси бисерите....Не те - сами да му се предлагат -като на сергия(така знам аз)Всъщност-не съм съм се старал да се харесам с написаното....И не искам никой да ме оценява... Прегръщам ви .............
И до скоро........ -
ПРЕКРАСНО ИЗРАЗЕНО!!!
-
"Всеки сам върви към своето Съвършенство..."
Сам...
И аз пазя книги, които като ученичка намерих захвърлени в един казан на един таван и една картина... Кой знае от кога са били. Сега вече посмъртно художникът е много известен и ценен. Никой не знае какви следи ще остави след себе си и как ще докосне другите с тях.
Радвам се, че се връщаш. -
,,Благоговея пред тишината... Онази - с дълготрайност няколко секунди...''
Аз също. Но ти толкова дълго пази тази тишина, че бях започнала да си мисля, че си дал обет за мълчание.
,,Самият Живот
е сцена...
или бягство - от сцената...''
Избери сам!
,,Всеки сам върви към своето Съвършенство...''
...аз също пазя една прастара книга от която чета и ме води.
Пазя я като ,,целувка по челото''!
Заслушах се в чуроликането на едно врабче и без малко да забравя да те поздравя
Добре завърнал се!!!
Изключително много се радвам, че отново си тук!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
е сцена...
или бягство - от сцената...