За тишината и... търсенето
Благоговея пред тишината...
Онази - с дълготрайност няколко секунди, когато оркестрантите замлъкват...
преди да започне развиделяването на музиката...
Когато не мислиш за времето...
Като че всичко в Мирозданието се смирява - пред цигулката на едно Щурче...
И ти се прокрадваш на пръсти
и
замлъкваш също...
Понякога няма нужда от аплаузи... от ръкопляскане,
от предсказуеми похвали...
Просто ти се иска да се унесеш... невидим в невидимото, за да го чуеш...
Никой
не може да си представи каква какофония ще стане, ако всички жадуващи слава затръбят едновременно...
Невероятно много ценя хората, които, бидейки артисти-изпълнители, се помиряват с публиката... Които не назидават... а предават...
като че част от Силата си - и слушателите стават съпричастни...
Самият Живот
е сцена...
или бягство - от сцената...
Едни сами се ръсят със Жар, за да добият вид идолопоклонен - за пред своите почитатели.
Други пък се поръсват с пепел...
Както и да се разбира - Никой не може да забрани на човек да твори,
да пише...
да рисува...
Всеки сам върви към своето Съвършенство...
-
Дори да бъде неразбиран - всеки може да остави нещо след себе си...
За едни нечие творчество може да събуди иронична високомерна насмешка, за други - състрадание... Или дълго размишление...
Преди много години - може би двадесет и две - веднъж
видях на един таван вестници и книги, подготвени за вторични суровини...
Една малка книжчица ми грабна окото... Взех я... и се зачетох в нея...
Тази книга сега стои в библиотеката ми...
Мисля си, че това е един от пътищата човек да открива нещата, които търси...
Другото - може би е Суета... Или може би - откриване
на Изкуството...
© Кирил Бачев All rights reserved.
