Как мислите, кой е виновен за сламената къщичка - прасенцето или късметът му? Нали първият човек, когото срещнаха прасенцата, носеше слама? Ако той носеше тухли, как ли щеше да се развие приказката? А може би прасенцата трябваше да го подминат като неприемлив вариант?
Лесно е да осъдим прасенцето, но колко пъти ние се хващаме за първата възможност в живота си? Може би не знаем какво искаме?
Едва ли трите прасенца са живели в сламена къщурка с майка си, преди тя да ги отпрати да се борят сами в живота (между другото, мъдра постъпка, защото ние сме свикнали да висим на вратовете на родителите си, докато се пенсионираме, но това е друга тема). Ако има база за сравнение, защо тогава първото прасенце се спира на сламата? Защото иска максимално бързо да се почувства независимо? Няма претенции и се задоволява с "каквото дойде"? Мързеливо е и иска да "отбие номера"? Не осъзнава заплахата, която идва от "вълка" или не иска да се замисля дълбоко за последствията?
Колко "сламени къщички" виждаме ...