Забрави ме...

   Забрави ме и чак сега се сети, че ме има…  Обичах те до болка. Бях готова на всичко за теб... Не ме оцени! Плаках и бях сама със самотата си... не беше до мен! А казваше, че винаги ще си ми приятел, че винаги ще сме заедно... 
   Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че искаш да сме по-близки, но искаше да изчакаме. Но за какво?! Имаше ли смисъл от това?! Оправда се с другите... Хах! 
   Накрая ми каза, че си харесвал друга. Беше те срам да ме излъжеш в очите, затова го направи по скайпа. Не те ли беше срам да го направиш по толкова долен начин?! Изгуби ми времето! А аз, глупачката, взех да тъжа за такъв като теб, който ме използваше...
   Опитвах се да те забравя!... Успях с огромни усилия. Сдобих се с друг приятел. Той ме утеши тогава, когато теб те нямаше... Станахме близки и все още сме. Обичаме се!
   Преди седмици ти отново се настани в живота ми... Започна да ми се извиняваш, да ми казваш колко ме обичаш и как не си могъл да ме забравиш... Аз вече живея друг живот. Не съм онова наивно, малко момиченце. Пораснах! Искаш да ми се реваншираш. Хах! Много късно се сети за мен! От болка и омраза те скрих на най-дълбокото място в сърцето ми. Заключих те там, за да не страдам повече... Сега е твърде късно за всичко!
   Как не те е срам отново да ми говориш, да ме гледаш в очите... А аз се опитвам да открия поне една причина, заради която да не ти го върна... Жалък си! Сега си сам и тъжен, че ме загуби. Съжалявам много! Всичко се е запечатило много добре в съзнанието и сърцето ми. Не мога да го забравя! Направи ме на глупачка. Игра си с мен.
  Сега страдай ти!... Разбери какво ми е било на мен през цялото това време!