Защо?
Защо ме докосваш? ПРЕСТАНИ!!!
Защо ме галиш? ПРОДЪЛЖИ!!!
Защо ми говориш? ЗАМЪЛЧИ!!!
Защо ми шепнеш? ГОВОРИ!!!
Защо ме изпиваш с поглед? Затвори очи. И всичко между нас си представи.
Защо си представяш? Отвори очи. Протегни ръката си. Към себе си ме притегли.
Защо трепериш? Не вали. Тялото си до моето отново приближи. И ме стопли.
Защо застина? Запали!!!
Защо горя? Гориш и Ти!!!
Защо съм мокра, вир вода? И от очите ми отронва се сълза?
Защо ликувам и скърбя? Реално ли е или само блян за жарта?
Защо Мен изгаряш? Изгаряш ли в Мен?
Защо ме допусна да влезна в твоя задъхан ден?
Защо сутрин рано, щом отворя очи, до мен си застанал, а всъщност не си Ти?
Защо късно вечер, щом легна сама, очите си стискам и плача в нощта?
Защо всеки мирис ми спомня за теб? Защо се обръщам след непознати мъже и търся все теб?
Защо ме целуваш, а после мълчиш? Нима нямаш думи, с които душата ми да приближиш?
Защо с мен се сливаш и телата ни стават едно? А после се отдалечаваш, сякаш никога не е било?
Защо се залъгвам, че за мен беше игра? Игра със странно начало. Но безкрайна ли е тя?
Защо всеки път се заричам, че спирка последна беше това? Гара последна във твоята топлина?
Защо, когато идвам, погледът ти ме гори?
Защо, когато си тръгвам, реалността не ме пощади?
Защо душата ми умира? Недей мълчи!!!
Защо плътта триумфира??? Над духа??? ... ОТГОВОРИ!!!!!!
© Димана Миткова All rights reserved.
