Защо ние, хората, имаме такава способност, дори и когато виждаме, че нещо е невъзможно, продължаваме да вярваме. Това е най-омразната част от човешкия характер за мен. Погледни ме. Виждам, че няма никаква надежда за мен, но все пак продължавам да вярвам и защо, защото е заложено в мен и не мога да се отърся. Във всеки един момент от моя живот ще се проклинам за това. Че някога вярвах, че за някого аз съм нещо, че мога да променя някой или поне да бъда част от нечий живот. Мечтая за това, когато заспивам. После сънувам, че един човек идва при мен и ми казва "БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СИ ЧАСТ ОТ МОЯ ЖИВОТ. НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ". Но после се събуждам и виждам реалността. Аз съм сама и никой не е до мен, за да ме успокои. Защо съм такъв идиот. Винаги съм вярвала, че всичко ще стане като в приказка. Че всичко ще бъде само сън. Ще се събудя и всичко ще е както искам, но никога не е. Явно това е моята реалност и винаги е била. Как може да се промени. Истината е, че никой не може да я промени. Няма г ...