Защо ли съществуваш?
Устни, меки като кадифе, слети в едно. Две тела, тръпнещи от желание. Нощта е тъмна, а небето обсипано с безброй звезди. Хиляди свещи и морето малко по-надолу. Една прекрасна нощ, а на сутринта- нищо. А тя е толкова влюбена. Не може да спре да мисли за него. Но той, той не иска и да чуе повече за нея. Тя бе за него едно нищо. Поредното прекрасно момиче, което се заплете в паяжината му. Но този път всичко беше различно. Тя бе влюбена, а той - не. Защо съществуваш, Любов? Защо си такава убийца? Защо толкова брутално разделяш две души, които могат да бъдат много щастливи. Да се обичат, така както никога. Но ти си зла! Ти нараняваш хората и никога не се примиряваш с това, че някои живеят, без да страдат!
Мразя те, Любов! И не само аз. Много сме! Но ти това не го знаеш и никога няма да го разбереш!
© Неда All rights reserved.
