Защо пиша?
Събудих се към 10 часа и си погледнах часовника. Той тиктакаше бавно и тихо, отброявайки живота ми секунда след секунда... Отидох до бюрото си и седнах на един от столовете. Пред мен стоеше незавършено стихотворение. Беше добро. Беше мое... Взех го в ръце, прегледах отново римите и когато погледът ми достигна до последната дума, се запитах защо изобщо пиша.
Пиша, за да избягам от истинското лице на света в един вълшебен свят, където се чувствам спокоен. Пиша заради себе си. Пиша думи, които ми дават свобода. Пиша, когато съм щастлив. Пиша, когато съм тъжен. Пиша, защото не искам да скривам истината. Пиша за любов, красота, честност, справедливост. Пиша, за да изразя чувствата си. Пиша, за да накарам някого да се почувства специален. Пиша истории, стихотворения, есета, бележки. Пиша за съвременния свят. Пиша с удоволствие. Пиша смешки. Пиша, за да видя бъдещето. Пиша, за да споделя с някого своите виждания за света.
Пиша, за да виждам.
Пиша, за да чувствам.
Пиша, за да усещам.
Пиша, защото обичам...
© Стефан Желязков All rights reserved.
понякога помага да излееш личната си болка,или дори радост,сигурна сам че това е начин на много хора тук,този саит се превраща като 1 малък дневник на живота ни