Защо "пиша"?
The work is not suitable for people under 18 years of age.
--- Записки от едно тъмно и болезнено кътче в душата ми, в труден момент...---
Защо пиша ли ? Ако може да се нарече писане изобщо... Пука ли му на някого защо пиша? Ще ми се да кажа “ДА”! Ще ми се да кажа , че пиша с някаква възвишена цел! Ще ми се да кажа например: “Пиша, защото имам истинската потребност! Пиша, защото нещо вътре в мен не ми позволява да спра и да се откажа!” Иска ми се да пишех, защото това е моята мисия и защото имам нещо стойностно и красиво за казване! Иска ми се да пишех, защото имам гениална идея, нещо уникално и неповторимо , което да остави следа във времето и да докосне много хора! Истината е грозна и неприятна, трудна за поглеждане право в очите и горчива за преглъщане, от самия мен...
Пиша, защото имам комплекс за малоценност! Пиша, защото искам одобрението и вниманието на обществото! Пиша защото искам успех! Пиша, защото искам да не се чувствам като нищожество! Пиша, защото имам мания за величие и защото искам да струвам нещо в очите на хората! Пиша, защото искам да съм известният пич, с готината мацка и кола, и с вила с басейн незнам си къде си...Да съм голямата работа! Да съм рок звезда , но в писането... И понеже истински и отчаяно искам всичко това , дори ще публикувам това душевно излияние в даден момент някъде, с надеждата да ми обърнат малко внимание, дори с риска да провокирам подигравките и критиките на хората, които ще се излъжат да го прочетат!
Истината е, че съм никой ! Истината е, че на пръстите на едната ми ръка се броят хората, на които им пука истински за нещо, написано от мен! Истината е, че не съм специален! Никак дори... Навярно има милиони хора с надежди като моите , хора много по-способни и отдадени , които цял живот са се мъчили да успеят и не са! Има ли право да успее човек в нещо , щом е жертвал нищо ? Навярно не... Мислех си , че света ще ми помогне да успея и че с минимални усилия ще постигна грандиозни резултати, ще се пенсионирам млад, за да доизживея времето си тук в забава и приключения! Истината е, че написаното тук е зов за помощ и внимание, но някак си не се срамувам... Поне имам куража да си го призная и зная че има и други , като мен! Може би някой или някоя от тях ще прочетат това и ще намерят отражение в себе си, незнам...
Истина е също, и че съм добронамерен! Желая както моя , така и успеха на другите! Искрено! Но горчилката се насъбра , а няма на кого да кажа! Може би на близък или на приятел “верен”... Не! Навярно ще ги изплаша, че съм тръгнал да се самоубивам! По-лесно е така, на мен самия и на непознатия и далечния , да си излееш душата, като знаеш че най-лошото е кофти коментар с обида , игнориране или някоя подигравка!
И тази проклета надежда... Надеждата е силна и упорита илюзия! Дори в момента, докато щракам сам по клавиатурата, в разхвърляната си стая, на ръба на дълбока депресия и може би много труден период от няколко години, надеждата в мен казва: “Може пък с това да успееш! Може точно затова да не си успял с всичко друго, за да стигнеш до тук и да напишеш това!” Ха-ха-ха-ха! Как беше? Тя умираше последна нали? И така... Истината е хубаво нещо , но понякога горчи и разочарова! Раз-очарова... Хубава дума! Вече не съм толкова очарован и омагьосан от надеждите, мечтите и нереалните си очаквания! Виждам , че успехът няма да дойде сам, с викането на неволята... Все едно да чакам да спечеля от лотарията, за да си оправя живота! Не, не... На този етап на осъзнатост мисля, че успехът идва с истинската отдаденост, готовността да жертваш много за това, което си избрал да правиш и с неспирното желание , човек да се учи и да се развива в дадена сфера, както и може би някакъв вид заложби! За съжаление всички тези качества ми липсват!
Затова за момента, ако ще пиша ще е за това - да изхвърля от себе си своите мисли и емоции, да изразя с думи, както аз си знам, това което е вътре в мен и да се надявам то да бъде чуто, оценено и разбрано , макар и от един непознат! Толкова ми се иска да бях различен, но борбата със самия себе си е като болест , която те разяжда отвътре... И е борба , която не печелиш ти с волята си, а истината и реалността! Мамка му!
Мисля , че в написаното до тук успях да бъда максимално искрен и открит със себе си, както и с безумеца , който ще прочете моите “размисли и страсти”, ако все пак реша да ги публикувам! Благодаря за вниманието!
--- Може би тридесет минути по-късно , ми се случи нещо хубаво и неочаквано, което ме накара да се върна в що-годе нормално състояние на духа и да погледна пак позитивно на живота, или поне доколкото ми е възможно в момента! Може би е вярно , че нощта изглежда най-тъмна и страшна преди разсъмване... Дано не съм изплашил или травмирал някого, от излъгалите се да прочетат това! ---
© Станимир Станев All rights reserved.
