Стихотворението представлява една изповед пред майката на бунтовника. В него са отразени всички чувства и емоции, които вълнуват революционера, когато тръгва по славния път на борбата.

Заветът на бунтовника е отправен най-вече към братята му - "силно да любят и мразят" т.е. да продължават борбата до нейния победен финал. Това послание се отнася и към онези, които ще го последват, които също толкова силно ще обичат и мразят.

Завещавайки им своята всеотдайност в борбата, той вярва, че споменът за саможертвата му ще бъде съхранен в паметта на онези, в чийто сърца гори същия неукротим дух за свобода. Със цялото си сърце желае братята му да последват неговия пример и когато срещнат турчин, не със сабя, а с куршум да го убия

"... и дето срещнат душманин,

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват..."

Със себеотрицанието си той се превръща в модел за подражание. Революционерът смята, че е взел правилното решение и утешава майка си да не тъжи за него, тъй като е направил всичко възможно, за да постигне мечтата си. Но все пак има надежда, че един ден ще се прибере жив и здрав у дома, неговите братя ще изпълнят завета му и ще постигне така желаната мечта за свобода!