Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо друго освен една нищожна точица в цялото измерение.
В този период на изолация осъзнахме много важни, житейски уроци. Открихме, че няма нищо по-свещено и истинско от семейството. Пресяхме само верните, стойностни приятели и близки в живота си. Отворихме очите си към новото, светлото, към промяната. Оставихме настрана нощните забавления, пиенето с приятели, събирането късно вечер с тълпи от хора и шумна музика, поводите за лоша дума или презрителни погледи,фалшивите приятелства, бурните разговори за неудовлетвореността ни от живота, стресовата работа, забързаното ежедневие...Вместо това разгърнахме себе си, душата си, преоткрихме се, заобичахме се. Започнахме да мислим по един нов, красив начи ...