Какво печеля от това, което знам? Какво ме радва в
мечтите ми? Какъв е смисълът от безслънчевия ми труд?
Какво знам? Че съм затворен? Окован? Че не мога да
бъда различен, не бива да се държа така, не трябва да
се обличам така, защото... не трябва да поглеждам в
очите ти, защото... не трябва да показвам слабост
и болка, защото... защото? Защото!? Защото мразя правилата ти
и те убиват светлината! Защото ме боли!
Защото знам какво е лошо и какво мислят те.
И чета твоите знаци
и ги превеждам
и от тях следва друго
и знам, че се смееш зад гърба ми,
защото не спазвам каквото никой не е писал и никой не говори,
но е така... ТАКА Е!
 Не знаеш защо и нищо от това няма смисъл, но
си сигурен, че това е пътят и моделът не се чупи
и не можеш да се отделиш от стадото, защото ще
ги засенчиш и ще се чувстват така, както не се казва?
   Аз знам. Научих. И какво? Страдам, защото
знам, че... знам... знам. Правила. Не искам да
те разбирам и не искам да чета лицето ти и
мразя усмивката ти, защото знам, че не се смееш,
и те убивам заради чувствата, на които ме учиш,
и имам същото лице и същото име,
    но не съм аз и никой...

  Никой не признава дали знае какво е.
  Но аз знам и съм затворен в истината,
защото бягам от нея, а тя е навсякъде и я виждам.

     Само, защото знам.