Звездички в детските очи - от Фестивала
Звездички в детските очи
Откакто обръщам внимание на тези неща, всички години от живота ми следват някакъв странен цикъл и той не се променя. Знам си - моето лято, обратно на летата на другите, е скучно и сякаш съм в застой. Дойде ли октомври - Великия октомври, се пробуждам и се развилнявам. Сякаш политам заедно с есенния вятър и ставам като него. После идва декември - на втори е рожденият ми ден. От дете го обожавам, толкова съм радостна, че предавам на всички празничното си настроение. И ето я Коледата. Минава покрай мен все едно не се е случила. Защото все бързам за някъде. Не спирам, за да си поема дъх. Не се замислям. Не отделям време, за да я почувствам и да я напълня със смисъл.
Събираме се семейството около голямата маса, хапваме, пийваме, веселим се и ето - тя минала. И аз пак не съм разбрала. И не ми е виновно семейството. То си е чудесно. Аз съм си виновна. Нали все бързам.
Пък и съм голяма вече, свое семейство трябвало да имам, казва Мама. И се спирам най-накрая. И се замислям. Как някой ден моите деца ще разберат какво е Коледа? Как ще засвяткат като звездички детските очи, очаровани от коледната магия?
И в този момент решавам. Тази година ще си пожелая един наистина страхотен подарък. И ще си го подаря сама. КОЛЕДА! Истинска, топла и свята. С мъничко елхово клонче и пламъче под него. Ще си бъда у дома. Самичка. Не като наказание, а като благословия. Ще се спра спокойна и ще се вслушам в себе си. В тишината ще чуя нежни звънчета и вълшебна коледна песен за едно момиче и неговите мечти. Ще благодаря за този невероятен миг. Ще прегърна мислено всички, които обичам. В тази свята нощ ще си пожелая горещо неща, с които да се гордея и да бъда щастлива. Ще заспя спокоен, сладък сън в топлата стая, ухаеща на Коледа.
© Гергана Пенева All rights reserved.
