Една от поговорките, с която свързвам училището е "Насила хубост не става!" Наистина е така. Самата мисъл, че съм задължена да направя дадено нещо убива и последната прашинка желание в мен, да го направя. Осъзнах, че това не е за мен и просто не правех това, което трябваше. И не защото не исках, а защото задълженията, заплахите и системата ме потискаха. Завърших средното си образование със среден успех 5.20, което не ме прави нито лоша ученичка, нито добра. Истината е, че сега имам много повече познания по всяка дисциплина, просто защото само избрах кога да дойде времето на дадено знание. Това не ме прави глупава в никакъв случай.
Бях сред любимците на учителите, докато не започнах да говоря за нещата с истинските им имена. Определено никой не обича истината, но когато тя е под формата на градивна критика, най-неправилният ход е да намразиш критикуващия. Аз съм благодарна на учителите си за положените усилия. Но не съм благодарна на системата, която ги е накарала да проявяват определен ...