Безжичен, на два пъти загубих приятели, с които общувахме виртуално и така не успяхме да се запознаем наживо. Бяха ми отнети толкова внезапно, както и дойдоха в живота ми. Стихотворението 9 бала тишина, което стана и заглавие на последната ми книга, е посветено на един от тях - точно когато се завърна и наистина уж предстоеше да осъществим контакт, се оказа, че е болен от рак на белия дроб и си отиде за две седмици. А имахме да си кажем много думи.
Е, тук ме уби окончателно - свърза по най-добрия начин с един от най-големите ни съвременни поети. От други постове зная, че добре познаваш невероятния Валери Станков. Браво и за снимката, и за връзката с много добра поезия. Как да не ти е кеф да гледаш? И да, времето е параметър с една координата - напред.