"След пороят и тъмните облаци се прочисти небето, земята. Пак запяха птиците в клоните бели облаци плуват в небето! Всяка мъка след време заглъхва, само обич в душата припява!
Любовта никога не си отива, а болката... тя си остава. Благодаря ти,Djein_Jear!
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Гледам и си спомням! Гледам и ме напада носталгия по "изгубеното време". Харесва ми ужасно! Това произведение! Но виждам и коментиращите - много от тях отдавна ги няма тук. Виждам вдъхновителката на това произведение. Мисля с нелека съдба! И пак - носталгия! Не е "жалба за младост", а съжаление за отишлите си оттук (по една или друга причина) приятели. А някои - по естествени причини... Sic transit gloria mundi! И все пак някой помни някого... 2010 и 2009 бяха надежда за ново начало след "царя" и комунистите (комунягите - слути на императорските амбиции на една от посоките, откъдето идва най-лошото за България - североизтока, другата е югоизтокът!). А какво стана...
Много хубаво небе си нарисувала. Като истинско е. В литературата е познат "мимезисът" от времето на Аристотел. При изобразителното изкуство, предполагам, също е така. Маслените бои придават дълбочина. Поздрави!
Колко красива е небесната твърд! Едно от най-чаровните неща, живеейки в южната част на България, да виждаш често големи и пухкваи облаци покриващи целия небосвод!
В гората - лятна буря брули
зелено-жълтите листа...
Със въздух се напълни планината,
протегна се... когато слънцето изгря
над тъмните и остри клони горе -
високо -
след дъжда.
От влагата и топлината гонена,
надигна се пръстта под мъховете рижави.
И пак потекоха по склона мокър -
пътеките раздвижени!
днес си отворих пощата, и дълго гледах, потънах в облаците и изплувах...мислех, че е фотография,после видях цитата на мой стих, и най-накрая, че това е картина, и то каква!
Аз ти благодаря, Ася Толедо!
Я дарю тебе
Марина Июльская
Я дарю тебе запах полыни и близкого леса,
Шелест свежей травы и хрустально-небесный сосуд.
В нём хранится эссенция лета без цвета и веса.
Это летнее сердце тебе одному принесу.
Малахитовой зеленью плещется жаркое поле.
Горизонт растворяется в дымке июньского дня.
А по небу плывёт длинноухое облако-кролик,
Догоняя неспешно большого смешного коня.
Нарисуем себя облаками из белой гуаши
На сиреневом небе в альбоме для наших детей.
А когда они станут немного взрослее и старше,
Мы расскажем, как встретились на перекрёстке путей.
И расскажем, как приподнималась июня завеса,
Как блестел позолоченной рябью ухоженный пруд.
Я дарила тебе запах лета и близкого леса,
Шелест свежей травы и хрустально-небесный сосуд
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.