"След пороят и тъмните облаци се прочисти небето, земята. Пак запяха птиците в клоните бели облаци плуват в небето! Всяка мъка след време заглъхва, само обич в душата припява!
Любовта никога не си отива, а болката... тя си остава. Благодаря ти,Djein_Jear!
Гледам и си спомням! Гледам и ме напада носталгия по "изгубеното време". Харесва ми ужасно! Това произведение! Но виждам и коментиращите - много от тях отдавна ги няма тук. Виждам вдъхновителката на това произведение. Мисля с нелека съдба! И пак - носталгия! Не е "жалба за младост", а съжаление за отишлите си оттук (по една или друга причина) приятели. А някои - по естествени причини... Sic transit gloria mundi! И все пак някой помни някого... 2010 и 2009 бяха надежда за ново начало след "царя" и комунистите (комунягите - слути на императорските амбиции на една от посоките, откъдето идва най-лошото за България - североизтока, другата е югоизтокът!). А какво стана...