Нощ, звезди..и твоите очи..
С особен блясък светят те в тъмнината,
А мен обгръща мракът на самотата..
Коя си ти? Каво искаш?
Сърцето ми?! Но ти го имаш;
Вече толкова време откак..
А ти дори не знаеше..
Плени ме с думи прости
И постави в плен на красотата своя;
..дали в чувствата мои
сам не съм?!..
(2001)
© Пламен Стефанов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
