" " "
" " "
И все се връщам някъде обратно -
там дето няма път,
там дето няма стъпки
и трябва слепешката да вървя.
Защо оставам винаги далече?
Посоката къде е ?
И колко дни ще трябва да мълча,
загледана нанякъде, където
съзирам твоята следа.
Следа ли е това
или ти не си ме викал?
Аз упорито тръгвам
и вървя.
Ти там си - зная.
Спокоен, тих и ироничен,
заслушан в моите слова.
Аз искам тебе да открия -
и да не се отричам
от бликащата подир
тебе топлина.
© Елена Бързева All rights reserved.
