* * *

Aug 24, 2007, 10:22 AM

Poetry

533 0 2

Ветре пролетен, стари приятелю,

не се спирай в косите ми,

не ме гледай толкова влюбено,

не докосвай ръцете очакващо!

По земята със тебе се скитахме, весели,

че ни има!

Че отново обичаме!

По пътеките слънчеви на мечтите ни радостни

много смях и сълзи сме оставили!

Забрави ме!

Ти чуваш ли!

Потърси - има някъде,

друга - със очите на светло разлистване,

със коси на кравайчета ласкави.

Тя те чака - повярвай ми!

Научи я да бъде обичана,

научи я да пази душата си!

Научи я, тъй, както научи и мене.

Аз ще седна у нас, до камината,

ще погледна навътре в душата си,

ще намеря останали спомени.

С тях да сгрея днес дланите,

дето ти ги целуваше!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

etbarzeva (Елена Бързева)

2007-08-31T10:55:26+03:00

Маги, дълго бях потресена от твоите думи. Не знаех какво да отговоря.Просто - БЛАГОДАРЯ!- ми се стори банално и все пак - ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-24T11:49:29+03:00

Дано. Прекрасен е стихът ти , Елена, добре е че те има , че си тук. С обич.