***
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142958
да посадиш цвете...
в обвивка от мечти
и вместо
да преплуваш
океана
да се закотвиш
в пристана
на нечия потребност
от красота
а вечер...
когато светлината замира
и спомени бродят
в нетленните измерения
на несбъднатото
ароматът
на покълнало цвете
да топли очите
на случайно
загубили се
в детството си
себеподобни...
***
без устни да шептиш
и без ръце да свириш
да блъскаш клъстерно
по черно-белите въпроси
и сиви да са отговорите...
и да не могат да бъдат нотирани...
***
да избрулиш...
последното листо от себе си
за да разкриеш
опустошените си
въжделения
когато дълга е нощта
и пътят е дълъг на връщане
изброден е
но колко непознат
и чужд се стеле
в краката
на непогубената ти
горест...
***
мисля си че не е толкова трудно да закачиш люлка на луната...
***
дори когато небето извира
в пурпурни краски
и житата докосват
с главите си слънцето
дори тогава
светлината замира
разчупена
от призмата
на собствената ти
представа
за вечност...
***
така земята винаги се стеле под краката ти
небето винаги е там горе
тревата е зелена и ухае на пръст
а паяжините ловят не само мухи...
***
аз съм...
пеперудена носталгия
прегризала
въжетата на собствената ти
жажда
покрий ръцете си,
за да не те покварят
даровете ми
покрий очите си,
за да не те достигна
и тялото си покрий
за да не сътворя живот
в обременената обвивка
на собствените ти мечти...
