Няма те, и тази сутрин се събуждам, и не си до мен.

Очите ми са напоени с много мъка... плача...

Липсваш ми, и днес ми липсваш.

Поглеждам изгрева - красив е.

А теб те няма и всичко изгубва смисъл.

Пусто е в душата ми без теб.

Обичам те! Изричам го, искам да го чуеш.

Но къде си ти? Къде?

Търся те в изгрева, в деня - няма те...

Остана само в сърцето ми.

Запазих те, скрих те, съхраних те...

Чувствам болка... Боли ме без теб.

Липсваш ми.

Обичам те, и тази Любов е в мен,

и ме изпълва с много тъга и болка,

защото те няма... Няма те...

Бъди щастлив, моя Любов,

и нека да изпиташ това велико чувство с някоя друга.

По-достойна от мен... А съществува ли “тя”?...

Не... няма жена, която да те обикне повече от мен.

Тази Любов, която аз бях готова да ти подаря,

никоя неможе да я притежава... никоя - само аз.

Обичам те, но ти не разбра и си тръгна.

Сбогом, моя Любов. Сбогом!

Бъди щастлив!