May 24, 2007, 11:04 AM

* * *

  Poetry
648 0 4
 Звездите.
 Облечени в странна тъмна премяна.
 Шептят.
 Нея пак я няма.
 Както посленият път.
 
 Душите.
 Облечени в странна сива премяна.
 Горят.
 За нея.
 От последният път.
 
 Мечтите.
 Облечени в странна бяла премяна.
 Стоят.
 И чакат своята дама.
 В последния си път.
 
 24.05.2007   00:57

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Потърси дамата на мечтите и душите ще се облекат в тяхната бяла премяна, а звездите ще засветят в златна премяна!
    Поздрави!
  • Като следвам градацията-от черно през сиво,към бяло виждам надежда.
    И ти си я видял може би???Само този последен път???

  • Много хубаво!!!
    Поздрави!!!
  • Мечтите винаги са бели, чисти и трептят в тихо очакване на своето сбъдване! А когато това се случи - и звездите ще заблещукат с лазурен блясък, и душите ще се озарят! Желая ти сбъдване!
    Поздравче!
    (поправи 'послеДния'

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...