24.05.2007 г., 11:04

* * *

651 0 4
 Звездите.
 Облечени в странна тъмна премяна.
 Шептят.
 Нея пак я няма.
 Както посленият път.
 
 Душите.
 Облечени в странна сива премяна.
 Горят.
 За нея.
 От последният път.
 
 Мечтите.
 Облечени в странна бяла премяна.
 Стоят.
 И чакат своята дама.
 В последния си път.
 
 24.05.2007   00:57

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потърси дамата на мечтите и душите ще се облекат в тяхната бяла премяна, а звездите ще засветят в златна премяна!
    Поздрави!
  • Като следвам градацията-от черно през сиво,към бяло виждам надежда.
    И ти си я видял може би???Само този последен път???

  • Много хубаво!!!
    Поздрави!!!
  • Мечтите винаги са бели, чисти и трептят в тихо очакване на своето сбъдване! А когато това се случи - и звездите ще заблещукат с лазурен блясък, и душите ще се озарят! Желая ти сбъдване!
    Поздравче!
    (поправи 'послеДния'

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...