24 may 2007, 11:04

* * *

  Poesía
649 0 4
 Звездите.
 Облечени в странна тъмна премяна.
 Шептят.
 Нея пак я няма.
 Както посленият път.
 
 Душите.
 Облечени в странна сива премяна.
 Горят.
 За нея.
 От последният път.
 
 Мечтите.
 Облечени в странна бяла премяна.
 Стоят.
 И чакат своята дама.
 В последния си път.
 
 24.05.2007   00:57

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потърси дамата на мечтите и душите ще се облекат в тяхната бяла премяна, а звездите ще засветят в златна премяна!
    Поздрави!
  • Като следвам градацията-от черно през сиво,към бяло виждам надежда.
    И ти си я видял може би???Само този последен път???

  • Много хубаво!!!
    Поздрави!!!
  • Мечтите винаги са бели, чисти и трептят в тихо очакване на своето сбъдване! А когато това се случи - и звездите ще заблещукат с лазурен блясък, и душите ще се озарят! Желая ти сбъдване!
    Поздравче!
    (поправи 'послеДния'

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...