24 мая 2007 г., 11:04

* * *

650 0 4
 Звездите.
 Облечени в странна тъмна премяна.
 Шептят.
 Нея пак я няма.
 Както посленият път.
 
 Душите.
 Облечени в странна сива премяна.
 Горят.
 За нея.
 От последният път.
 
 Мечтите.
 Облечени в странна бяла премяна.
 Стоят.
 И чакат своята дама.
 В последния си път.
 
 24.05.2007   00:57

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потърси дамата на мечтите и душите ще се облекат в тяхната бяла премяна, а звездите ще засветят в златна премяна!
    Поздрави!
  • Като следвам градацията-от черно през сиво,към бяло виждам надежда.
    И ти си я видял може би???Само този последен път???

  • Много хубаво!!!
    Поздрави!!!
  • Мечтите винаги са бели, чисти и трептят в тихо очакване на своето сбъдване! А когато това се случи - и звездите ще заблещукат с лазурен блясък, и душите ще се озарят! Желая ти сбъдване!
    Поздравче!
    (поправи 'послеДния'

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...