Nov 23, 2006, 11:35 AM

***

  Poetry
665 0 3

Вярата си преоткрих със теб!
Вярата в живота, истината, любовта!
До вчера лъгали са ме навред,
но ти показа ми, че има доброта все пак!

Дори със друга да си някой ден,
ще знам, че тук си нейде,
че тук, по грешната земя, пристъпя ангел...
И няма вече да тъжа, макар да зная,
че аз съм пак сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...