* * *
Тъй страшно в мрака пробуден,
почувствах в сърцето бодеж
и изгаснах като пламък на свещ...
Нощта безнадеждно тъмна
пламна в червена зора, и
като пътник без посока,
заскита се моята душа.
Не към храм или небето,
крачеше през мойте дни
изживяни, детството
и поляните на мойте младини.
Ни ангел небесен дойде,
ни черен дявол изпълзя,
ни рая, ни ада я пожела...
И обезверена сякаш пищи
сред спомени жестоки
в бездомните полета,
в блян за живота лети...
Тъй смъртта го в миг потушила,
чер гроб е сега, тъма...
И ето, след живота
по малко умира в мечта.
почувствах в сърцето бодеж
и изгаснах като пламък на свещ...
Нощта безнадеждно тъмна
пламна в червена зора, и
като пътник без посока,
заскита се моята душа.
Не към храм или небето,
крачеше през мойте дни
изживяни, детството
и поляните на мойте младини.
Ни ангел небесен дойде,
ни черен дявол изпълзя,
ни рая, ни ада я пожела...
И обезверена сякаш пищи
сред спомени жестоки
в бездомните полета,
в блян за живота лети...
Тъй смъртта го в миг потушила,
чер гроб е сега, тъма...
И ето, след живота
по малко умира в мечта.
© Герхард Иванов All rights reserved.
)
