Jun 5, 2008, 9:47 PM

* * *

  Poetry
763 0 0
за вятъра ще ти разкажа...
ако благоволиш да ме изслушаш,
стани, аз мога да покажа
ъглите, дето се е сгушвал,
живял е хиляди години,
а своя дом не е намирал,
лъжи пренасял е с чували,
един през друг ни е усетил,
наивен е... но за това ли
измъчвали сме го през вековете,
е... няма да го съжаляваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ониксче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...