Jun 5, 2008, 9:47 PM

* * *

  Poetry
762 0 0
за вятъра ще ти разкажа...
ако благоволиш да ме изслушаш,
стани, аз мога да покажа
ъглите, дето се е сгушвал,
живял е хиляди години,
а своя дом не е намирал,
лъжи пренасял е с чували,
един през друг ни е усетил,
наивен е... но за това ли
измъчвали сме го през вековете,
е... няма да го съжаляваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ониксче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...