Mar 18, 2005, 12:54 PM

* * * 

  Poetry
807 0 1

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно
и често се надяваш тайно.
Когато мечтаеш докато боли,
но липсват в очите сълзи.
Когато любовта умира,
а ти не можеш да я спреш.
Когато виждаш как надеждата угасва,
а ти си пак отдаден на копнеж.
Тогава повярвай че истина има.
Тогава докосни с ръка реалността.
Запомни,че без борба да се бориш не може.
Но ако трябва да даваш-пази любовта!...

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • мда страхотно е, но понякога просто любовта не е достатъчна!ПОздравления за хубавия стих!6
Random works
: ??:??