Mar 18, 2005, 12:54 PM

* * *

  Poetry
990 0 1

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно
и често се надяваш тайно.
Когато мечтаеш докато боли,
но липсват в очите сълзи.
Когато любовта умира,
а ти не можеш да я спреш.
Когато виждаш как надеждата угасва,
а ти си пак отдаден на копнеж.
Тогава повярвай че истина има.
Тогава докосни с ръка реалността.
Запомни,че без борба да се бориш не може.
Но ако трябва да даваш-пази любовта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • мда страхотно е, но понякога просто любовта не е достатъчна!ПОздравления за хубавия стих!6

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...