* * *
Вече нищо не е важно,
нито спешно,належащо,
ти остави любовта ни по течението,
на жестоката самота
и превърна я в мираж,
облечен в думи лъживи.
и дори не съжаляваш,
а дали те боли?
Умилква се около тебе,
като лисица гнева
и води ни пак към пропастта,
а лази по мене страха,
не искам без теб да продължа....
нито спешно,належащо,
ти остави любовта ни по течението,
на жестоката самота
и превърна я в мираж,
облечен в думи лъживи.
и дори не съжаляваш,
а дали те боли?
Умилква се около тебе,
като лисица гнева
и води ни пак към пропастта,
а лази по мене страха,
не искам без теб да продължа....
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
