* * *
***
Да беше истински, макар
далече някъде закътан.
Да беше див като пожар
във мрака ми безпътен.
Да беше странник с прашни устни,
да бях аз истински добра,
тогава жаждата безвкусна
с целувка щях да утоля.
Да беше някакъв Ромео,
макар не Шекспиров герой,
последвала те бих в тъмата
да търсим заедно покой.
Да беше Дон Кихот безумен
във свойта мъдра слепота,
не Дулсинея щях да бъда,
а Санчо – с тебе до смъртта.
Да беше истински, макар
снежинка в топлите ми шепи,
в стиха си ще те сътворя,
за да те пазят вековете.
© Василена All rights reserved.
много ми харесва и това
това стихотворение съм го писала в седми клас. Знам, че не е шедьовър, но реших да го пусна. 
