* * *
Единачна
до стипчивост съм
(сиамеца ми го отцепиха
... отдавна).
Понякога се влюбвам
във дъжда
и капките ме галят
(камЪчно).
Със него
се сливам във рана
и да чакам минало
е (д)остатъчно..
Не възкръсват сенките
(проклетите)
П(р)окЪлнато е
някак... и е призрачно.
А аз съм единачна
... до стипчивост,
до после
и сто пъти пак
до никога,
до прозрачна...
във сиво(ст)!
На поискване
(колети със ябълки)
колети със лято...
(колети със сняг)
Само по тротоарност,
(като шепот
от вещици)
по която се стичам
като мляко
на мисли
(или да тичам..)
сиамски,
на вадички,
разкъделени
до единачност
в понякога
... по пощата върната
при единств(ен)о.
Стипчиво е...
само понякога.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
