Sep 12, 2006, 9:43 AM

* * *

  Poetry
897 0 1
  Искам времето
  да спре и да ме
  погълне! Да ми
  подари вечността!
  И в безкрая да живеят
  мойте мечти!
  Обичай ме, мили,
  обичай! Ние ще бъдем
  вечно щастливи!
  Звездите ще бъдат
  нащи свидетели!
  А слънцето - нашия
  дом!
  С прегрътки ще
  храним душите си,
  а с устни ще разтуптяваме
  нашите сърца!
  Моля те, време, поспри!!!
  Подари ми вечноста!
  Подари ми една мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напипала си една страхотна идея - но времето не спира, за да ти даде вечността, а когато постигнеш вечността, ти се иска времето да спре. Добър замисъл. Направи му още една редакция, а аз малко ще ти оправя успеха.
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...