Jan 31, 2012, 5:01 PM

* * *

  Poetry
717 0 0

Животът е миг,

един необуздан бик,

който препуска

и бързо лети,

а времето сякаш

изтрива всички следи.

 

Веднъж вече открити

и чувствата открити

съдбата ги оплита,

в интриги ги заплита,

всяко щастие убива,

жули като коприва.

 

Но с всички сили

моментите грабни ги

и с усмивка на уста

пребори всяка беда,

открий красивото в снега

и любовта в песента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Ценкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...