* * *
Бяла стая,
изпълнена с бели неща.
Бели прозорци,
покрити с белия прах на деня.
Бели мисли
и тупкащи бели сърца,
погалени с бялата ръка на Смъртта.
© Росица Петрова All rights reserved.
Бяла стая,
изпълнена с бели неща.
Бели прозорци,
покрити с белия прах на деня.
Бели мисли
и тупкащи бели сърца,
погалени с бялата ръка на Смъртта.
© Росица Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...