Караш ме да полудея.
Искам те безумно много.
Ръцете ти по моето тяло
Изгарям да усетя.
Любовта ми - приеми я.
24.11.2009 г.
Караш ме да настръхна.
Илюзия си, но те искам.
Реша ли, ще те имам.
Измамно щастие търся в твоята прегръдка.
Лекомислено се хвърлям в поредната заблуда.
17.06.2009 г.
Посветени на Кирил Мангалски
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
