May 22, 2007, 8:35 PM

* * * 

  Poetry
744 0 2

В сълзите няма покой за душата,
но не и в усмивка престорена.
Болката, сковаваща сърцата
лесно не може да бъде излъгана.
След удар не винаги можеш просто да се изправиш,
да се взреш напред и да продължиш.
Само силно боли, каквото и да направиш
и не знаеш как скръбта да победиш.
Ти ме повали с безмълвно безразличие,
избяга в твоя свят със своите мечти.
Останах само с убийствено терзание,
с онези парещи и мъчещи сълзи.
Но в страданието има пречистваща сила,
нещо, което те извисява над всички беди
и в самотата си даже аз теб съм открила,
и въпреки всичко - имам мечти!!!

© Цветелина Венкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??