ПРЪСТТА ТУПТИ
Минават дни, месеци, години ...
Раждат се нови хора, улици, мечти.
Времето прахосва ги, земята още живи заличава,
само едно сърце в пръстта не спира да тупти, ...
РАВНОСМЕТКА
Дали защот родена съм през есента,
при мен отвява вятъра листата пожълтели.
Сред шумата от преходни неща,
аз търся стойността на дните отлетели. ...
Да ме стопли ... няма кой в знойните студени дни ...
Жаждата да утоли ... няма кой душата ми пресъхнала да напои ...
Чудото – само ти, способна си да сътвориш,
погиналото цвете в пустиня само ти знаеш как да съживиш.
Кажи ми ...
На НЕГО ...
Нахлу внезапно в моята нощ и ден,
безгрижността ми ти хвърли в плен.
Разби на прах илюзиите в мен,
тогаз разбрах – животът ми на теб е отреден. ...
Бащина заръка
Обсипана е с тръни младостта ни,
изтръгва тя без жалост душевността ни.
Нима за да ни стигне радостта
ний трябва да преминем в старостта?! ...
НА БАБА МИ
Белязан ти е пътя от съдбата,
като ясно слънце да пронизваш мрака.
Светиня наша ти да бъдеш в тегобата,
дори когат на прага дявола ни чака. ...
“- Да не забравя нещо” – последно каза ти.
Забравих аз - да знаеш, майко, колко ме боли.
Обичам те безумно – нека Господ ми прости.
Мигове несбъднати превърнаха се в най-горчивите сълзи.
