Aug 13, 2013, 8:01 AM

* * *

  Poetry
420 0 2

Трудно ми е аз да кажа

как ми липсваш ти, 

как мечтая и копнея

да видя твоите очи.

Да мога аз да сетя 

отново твоите гърди.


Да те прегърна силно,
сякаш винаги до мене бил си ти... 

Липсваш ми, но не можеш да се върнеш ти,

гледам отдалеч изпълнена в сълзи

и плачейки разбирам, 

че завинаги отиваш си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Шаламанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...