Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Nov 30, 2006, 10:50 AM

* * *

  Poetry
755 0 2
Знаеш ли защо слънцето
всяка вечер си отива,
потънало в самота?
Защото всяака сутрин
бяга от него красивата луна.
Знаеш ли защо залезът
с огнено-червени сълзи залязва?
Защото знае, че зората всяка
сутрин в своята премяна
всички огрява, но него - НЕ.
Знаеш ли защо морето
се бушува?
Защото иска да докосне
планината,
а тя все по-далеч отива.
Знаеш ли защо аз те обичам?
Защото ти си моето небе,
моето море, слънце и луна,
ти си моята звезда,
която ме огрява всяка
сутрин и вечер с усмивка
на уста!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0