* * *
Знаеш ли защо слънцето
всяка вечер си отива,
потънало в самота?
Защото всяака сутрин
бяга от него красивата луна.
Знаеш ли защо залезът
с огнено-червени сълзи залязва?
Защото знае, че зората всяка
сутрин в своята премяна
всички огрява, но него - НЕ.
Знаеш ли защо морето
се бушува?
Защото иска да докосне
планината,
а тя все по-далеч отива.
Знаеш ли защо аз те обичам?
Защото ти си моето небе,
моето море, слънце и луна,
ти си моята звезда,
която ме огрява всяка
сутрин и вечер с усмивка
на уста!
всяка вечер си отива,
потънало в самота?
Защото всяака сутрин
бяга от него красивата луна.
Знаеш ли защо залезът
с огнено-червени сълзи залязва?
Защото знае, че зората всяка
сутрин в своята премяна
всички огрява, но него - НЕ.
Знаеш ли защо морето
се бушува?
Защото иска да докосне
планината,
а тя все по-далеч отива.
Знаеш ли защо аз те обичам?
Защото ти си моето небе,
моето море, слънце и луна,
ти си моята звезда,
която ме огрява всяка
сутрин и вечер с усмивка
на уста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
