Jan 30, 2007, 10:13 AM

* * *

  Poetry
766 0 8
Замеси ми,мила дъще,
хляб от твоите ръце,
нека той ми бъде за утеха,
когато той от дома те отведе...

Сълзи ще роня-
с тях ще те изпращам...
Ще пея песен с хляба на ръце,
а ти ще тръгнеш по пътя прашен,
няма да помислиш за майчино сърце...

Косите златни ще погаля-
на плитка ще ги аз сплета,
а ти върви ми,мила дъще-
там в чуждата земя...

Замеси ми,мила дъще,
хляб от твоите ръце...
Дано дочака да се върнеш
майчино,изстрадало сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се натъжавай,мила,може и да сме далеч от родителите си,но винаги оставаме в сърцата им.Съдба...
    Благодаря!
    Много усмивки!
  • Еххх, колко е хубаво

    Такива стихове ме натъжават!
    Поздрави
  • Благодаря,Ваня!
  • Браво, поздрав и от мен!
  • Да,остава дългото и мъчително очакване,което е по-страшно дори от самото зминаване.
    Благодаря,Ласка!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...