Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
30.01.2007 г., 10:13

* * *

765 0 8
Замеси ми,мила дъще,
хляб от твоите ръце,
нека той ми бъде за утеха,
когато той от дома те отведе...

Сълзи ще роня-
с тях ще те изпращам...
Ще пея песен с хляба на ръце,
а ти ще тръгнеш по пътя прашен,
няма да помислиш за майчино сърце...

Косите златни ще погаля-
на плитка ще ги аз сплета,
а ти върви ми,мила дъще-
там в чуждата земя...

Замеси ми,мила дъще,
хляб от твоите ръце...
Дано дочака да се върнеш
майчино,изстрадало сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Rosica (Росица Иванова)
    Rosica (Росица Иванова)
    Не се натъжавай,мила,може и да сме далеч от родителите си,но винаги оставаме в сърцата им.Съдба...
    Благодаря!
    Много усмивки!
  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Еххх, колко е хубаво

    Такива стихове ме натъжават!
    Поздрави
  • Rosica (Росица Иванова)
    Rosica (Росица Иванова)
    Благодаря,Ваня!
  • vp (Ваня Пенева)
    vp (Ваня Пенева)
    Браво, поздрав и от мен!
  • Rosica (Росица Иванова)
    Rosica (Росица Иванова)
    Да,остава дългото и мъчително очакване,което е по-страшно дори от самото зминаване.
    Благодаря,Ласка!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0